3 nov 2014, 23:16

Отново и отново

  Poesía
777 0 7

Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.


Прегръщай ме! Отново и отново!
Оставяш ли детето да заспи във страх!
Пораснах, зная, но не съм готова
да се лиша от ласките ти. И от твоя смях.


До мен бъди! Отново и отново...
Вземи ме, празен лист от стара тишина.
И напиши каквото искаш, но за Бога,
не ме оставяй, самичка да се дочета!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо се разтопих от патетика и клиширана концептуалност.Иначе имате талант ,но на мен това не ми стига
  • Като изключим това, че стиховете ти са пропити от безкрайно много любов и са толкова близки до страстите на душата, харесва ми и това, че са подредени, отмерени и ритмични и, чисто и просто, ми доставя естетическо удоволствие да ги чета!
  • Когато е любов, е светлина,
    прекрасен цвят, отгледан във сърцето,
    от таен извор - глътка красота,
    невидима пътека към небето.
    Когато е любов, е водопад
    от смях и слънце, вяра и усмивки,
    а всеки розов облак, твой е брат
    и вятърът припява ти "Щастливка"
  • Светлинко, знам какво пише между скобите!
    Елица, влюбеното момиче може да бъде сравнено с много неща, но има един отличителен белег, по който целият свят я разпознава - сияе!
    Лъки, изключително ми е приятно да се отбележиш на страницата ми!
    Благодаря, момичета!
  • (((( ))))

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...