Nov 3, 2014, 11:16 PM

Отново и отново

  Poetry
771 0 7

Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.


Прегръщай ме! Отново и отново!
Оставяш ли детето да заспи във страх!
Пораснах, зная, но не съм готова
да се лиша от ласките ти. И от твоя смях.


До мен бъди! Отново и отново...
Вземи ме, празен лист от стара тишина.
И напиши каквото искаш, но за Бога,
не ме оставяй, самичка да се дочета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо се разтопих от патетика и клиширана концептуалност.Иначе имате талант ,но на мен това не ми стига
  • Като изключим това, че стиховете ти са пропити от безкрайно много любов и са толкова близки до страстите на душата, харесва ми и това, че са подредени, отмерени и ритмични и, чисто и просто, ми доставя естетическо удоволствие да ги чета!
  • Когато е любов, е светлина,
    прекрасен цвят, отгледан във сърцето,
    от таен извор - глътка красота,
    невидима пътека към небето.
    Когато е любов, е водопад
    от смях и слънце, вяра и усмивки,
    а всеки розов облак, твой е брат
    и вятърът припява ти "Щастливка"
  • Светлинко, знам какво пише между скобите!
    Елица, влюбеното момиче може да бъде сравнено с много неща, но има един отличителен белег, по който целият свят я разпознава - сияе!
    Лъки, изключително ми е приятно да се отбележиш на страницата ми!
    Благодаря, момичета!
  • (((( ))))

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...