3 нояб. 2014 г., 23:16

Отново и отново

778 0 7

Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.


Прегръщай ме! Отново и отново!
Оставяш ли детето да заспи във страх!
Пораснах, зная, но не съм готова
да се лиша от ласките ти. И от твоя смях.


До мен бъди! Отново и отново...
Вземи ме, празен лист от стара тишина.
И напиши каквото искаш, но за Бога,
не ме оставяй, самичка да се дочета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Направо се разтопих от патетика и клиширана концептуалност.Иначе имате талант ,но на мен това не ми стига
  • Като изключим това, че стиховете ти са пропити от безкрайно много любов и са толкова близки до страстите на душата, харесва ми и това, че са подредени, отмерени и ритмични и, чисто и просто, ми доставя естетическо удоволствие да ги чета!
  • Когато е любов, е светлина,
    прекрасен цвят, отгледан във сърцето,
    от таен извор - глътка красота,
    невидима пътека към небето.
    Когато е любов, е водопад
    от смях и слънце, вяра и усмивки,
    а всеки розов облак, твой е брат
    и вятърът припява ти "Щастливка"
  • Светлинко, знам какво пише между скобите!
    Елица, влюбеното момиче може да бъде сравнено с много неща, но има един отличителен белег, по който целият свят я разпознава - сияе!
    Лъки, изключително ми е приятно да се отбележиш на страницата ми!
    Благодаря, момичета!
  • (((( ))))

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...