6 mar 2009, 15:48

Отново жива

  Poesía
1.1K 0 16

В бистър извор удавих скръбта,

с птичи песни сразих тишината,

нежна музика в мен зазвуча,

топъл вятър разпръсна мъглата.


Слънчев лъч ми дари ореол,

а орлица - крила устремени.

Сок горчив от дървесния ствол

бавно плъзна се в моите вени.

 

Аромат на цветя долетя,

на реката се слях със водите.

Глас на жрица незнайна в нощта

ми прошепна - "роден победител".

 

В мен възкръсна заспала искра,

буен огън в кръвта се разлива

и в очите ми грейва звезда.

Щом я има, аз знам, че съм жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...