6.03.2009 г., 15:48

Отново жива

1.1K 0 16

В бистър извор удавих скръбта,

с птичи песни сразих тишината,

нежна музика в мен зазвуча,

топъл вятър разпръсна мъглата.


Слънчев лъч ми дари ореол,

а орлица - крила устремени.

Сок горчив от дървесния ствол

бавно плъзна се в моите вени.

 

Аромат на цветя долетя,

на реката се слях със водите.

Глас на жрица незнайна в нощта

ми прошепна - "роден победител".

 

В мен възкръсна заспала искра,

буен огън в кръвта се разлива

и в очите ми грейва звезда.

Щом я има, аз знам, че съм жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...