Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Не мога да дишам, в огън съм цяла,
вулкан съм от ярост и чувства сега.
По прашните улици срещам герои различни -
Иванчовци глупави, кралици, голи крале,
ровещи в кофи принцеси безлични,
спящи в кашони красавици и велики царе.
Кажете ми, как да разкъсам ризата бяла -
да дишам дълбоко, с пълни гърди!
Не искам да вярвам - май съм заспала...
събудете ме, моля!Не бива да спим!!!