Към ъгъла отново се насочваме
на мъртва пустота. Ветрее.
Навярно време е да сложим точка,
преди от чакане да онемеем.
Нахлува болка, непосилно истинска.
Замръзвам бавно в нейната прегръдка...
Знам, трябва да си тръгна, а не искам,
преди от тебе да отпия глътка.
И после дълго-дълго да те нося
в среднощни възкресителни целувки...
Сънувах сън -
от теб изтичах боса... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse