25 sept 2006, 22:17

ОТНОВО ПЪТУВАМ САМ 

  Poesía
700 0 7

Отново пътувам сам.

Надалеч... Към морето.

Замайва главата на всеки то със своите вълни,

а на сърцето напомня за нечии черни коси.

 

Насаме отново сме с него –

един познат и приятел.

Знае добре за кого мисля.

Нищо, че не е гадател.

Споделям често с него,

слушаме музика двама

и всички неща между нас

са без лъжи и измама.

Дали той ми е верен другар

с многобройните си завои –

не знам! Да говоря с него е дар

и не се питаме кой кой е.

 

Реших по кой път да поема

и връщане назад няма.

Зная накъде води

и радвам се, че натам е.

Когато ставаш излишен,

съжаление не ти трябва,

затуй намери сили за „Сбогом” –

животът и без теб продължава.

Човекът е нищо, ако го няма другия.

Без обич сърцето не съществува,

а самотно някак ще шава.

Накрая, без да са нужни образи,

риторични въпроси

само искам да зная

дали днес си щастлива,

без да ми казваш с кого си...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да говоря с него е дар

    и не се питаме кой кой е.

    ...
    поздрав*
  • А може и да се наслаждаваш на гледката. Най много обичам да пътувам през есента! Затова мъничко ти завиждам... /но благородно!/
  • Благодаря, че сте го погледнали! Албиция, през всичките тези дни този приятел, на когото съм му много благодарен, но и който е причината да нямам много време да следя нещата в сайта, е Пътят. С други думи - много пътувам и обикновено си слушам любимите дискове или станции и се правя, че мисля.
  • Много земен стих! Поздрав!
  • Вили, това е много добър и мъдър стих!
  • Вили,харесах стихът ти,може би,защото е добър,може би,защото ми е близък по смисъл.Незнам точно защо,но страшно ми допадна и го запазвам при отбрани стихове.

    Благодаря ти за него!
  • Млко е тъжно, но щом си намерил приятел с когото да говориш за всичко, все пак не си сам, нали?
    Харесва ми! Поздравления!
Propuestas
: ??:??