ОТНОВО ПЪТУВАМ САМ
Отново пътувам сам.
Надалеч... Към морето.
Замайва главата на всеки то със своите вълни,
а на сърцето напомня за нечии черни коси.
Насаме отново сме с него –
един познат и приятел.
Знае добре за кого мисля.
Нищо, че не е гадател.
Споделям често с него,
слушаме музика двама
и всички неща между нас
са без лъжи и измама.
Дали той ми е верен другар
с многобройните си завои –
не знам! Да говоря с него е дар
и не се питаме кой кой е.
Реших по кой път да поема
и връщане назад няма.
Зная накъде води
и радвам се, че натам е.
Когато ставаш излишен,
съжаление не ти трябва,
затуй намери сили за „Сбогом” –
животът и без теб продължава.
Човекът е нищо, ако го няма другия.
Без обич сърцето не съществува,
а самотно някак ще шава.
Накрая, без да са нужни образи,
риторични въпроси
само искам да зная
дали днес си щастлива,
без да ми казваш с кого си...© Вили Тодоров All rights reserved.
