Момиченце, нощни сенки нарушават моя покой,
сънувам, мечтая да бъда вечно твой.
Събуждам се, очи отварям, дълго ли ще те чакам?
Плача без глас, в дълбокия мрак скачам.
Сутришна зора, покрита в сиво се показва,
кат шпионин слънчев лъч по мен пролазва,
наказани са моите тяли и душа, бичувани
отказват да приемат хиляди мечти сънувани.
Капки ситни по мирогледа ми барабанят,
облаци със скорост в ушите ми свестят.
Болка е чукът, сърцето наковалня,
мозъка се дави в илюзия- плавалня. ...