4.08.2009 г., 1:47

Отново сам

1.1K 0 1

Момиченце, нощни сенки нарушават моя покой,
сънувам, мечтая да бъда вечно твой.
Събуждам се, очи отварям, дълго ли ще те чакам?
Плача без глас, в дълбокия мрак скачам.
Сутришна зора, покрита в сиво се показва,
кат шпионин слънчев лъч по мен пролазва,
наказани са моите тяли и душа, бичувани
отказват да приемат хиляди мечти сънувани.
Капки ситни по мирогледа ми барабанят,
облаци със скорост в ушите ми свестят.
Болка е чукът, сърцето наковалня,
мозъка се дави в илюзия- плавалня.
Липсва цел, желание за живот.
Времето замира, спира своя ход.
ято птици препускат, искам да ме изчакат,
не са птици, а нещастия, върху ми акат.
Застинал паметник във поза неудобна,
бъди щастлива когато си свободна.
Лутам се в тъмна, грозна гора,
сред тръните раждат се и цветя.
Млъквам, за да слушам тишината.
Изгрява слънце, омайва ме дъгата.
Виждам тунел и тръгвам спокойно ходом,
зад мен ти шептиш, аз чувам "СБОГОМ".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...