Ти остави ме там сама на таз толкоз студена земя. Сълзите ми се стичат бавно, а ти си тръгваш със стъпка тъй плавна. Защо остави ме, след като нож заби в сърцето ми. Боли ме, разбери, но на теб не ти пука, нали. Нима аз бях виновна, за това, което се случи неотдавна. Виж в какво превърна ме, сега мразя се... А аз тук ще си остана и ти лесно ще ме забравиш. За теб аз бях поредната. От теб така пренебрегната. Но знаеш ли какво, аз ще се изправя. И напред ще продължа. Да се съжалявам не желая. Няма на никого повече да тежа...
© Борислава Д Todos los derechos reservados