Sep 23, 2012, 4:13 PM

Отново сама

  Poetry » Love
1.3K 0 4
Ти остави ме там сама
на таз толкоз студена земя.
Сълзите ми се стичат бавно, 
а ти си тръгваш със стъпка тъй плавна.

Защо остави ме,
след като нож заби в сърцето ми.
Боли ме, разбери, 
но на теб не ти пука, нали.

Нима аз бях виновна,
за това, което се случи неотдавна.
Виж в какво превърна ме,
сега мразя се...

А аз тук ще си остана
и ти лесно ще ме забравиш.
За теб аз бях поредната.
От теб така пренебрегната.

Но знаеш ли какво, аз ще се изправя.
И напред ще продължа.
Да се съжалявам не желая.
Няма на никого повече да тежа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Д All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Ако беше на 30, изобщо нямаше да си правя труда да пиша каквото и да е.
  • Ники,извини ме ,че са намесвам ,обаче девойката е на 15,навярно това са първите й опити...
    аз бих казала,че ако писането и поезията наистина ти харесват,Борислава,четенето и изграждането на изказ и работа върху образите,са важни...защото я има чистата емоция на преживяното,но като литературна стойност тепърва ще се развиваш,ако те влече писането
  • Първи текст ви е... Искрено се надявам следващите да не са такива.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...