23 сент. 2012 г., 16:13

Отново сама

1.3K 0 4
Ти остави ме там сама
на таз толкоз студена земя.
Сълзите ми се стичат бавно, 
а ти си тръгваш със стъпка тъй плавна.

Защо остави ме,
след като нож заби в сърцето ми.
Боли ме, разбери, 
но на теб не ти пука, нали.

Нима аз бях виновна,
за това, което се случи неотдавна.
Виж в какво превърна ме,
сега мразя се...

А аз тук ще си остана
и ти лесно ще ме забравиш.
За теб аз бях поредната.
От теб така пренебрегната.

Но знаеш ли какво, аз ще се изправя.
И напред ще продължа.
Да се съжалявам не желая.
Няма на никого повече да тежа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Д Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Ако беше на 30, изобщо нямаше да си правя труда да пиша каквото и да е.
  • Ники,извини ме ,че са намесвам ,обаче девойката е на 15,навярно това са първите й опити...
    аз бих казала,че ако писането и поезията наистина ти харесват,Борислава,четенето и изграждането на изказ и работа върху образите,са важни...защото я има чистата емоция на преживяното,но като литературна стойност тепърва ще се развиваш,ако те влече писането
  • Първи текст ви е... Искрено се надявам следващите да не са такива.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...