14 ene 2008, 0:33

Отново сама...

  Poesía
1.4K 0 4

 

И ето, че отново съм сама

в тоя мрак и тая тишина,

отново без радостта, без любовта,

изоставена на край света.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти не си сама.Имаш си опрделено дарбата.Поздрави за стиха!
  • Чудесно си го написала.Както е казано в Библията "Никой не знае какво има у човека, освен духа,който живее в него."Поздравления!
  • Не се огорчавай!Кой човек е напълно завършен?Всеки е самотен вътре в себе си...Поздрави!
  • Миличка, сътворила си повече от прекрасен стих!
    Поздравявам те най-сърдечно и ще чакам с нетърпение следващото ти откровение!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....