14.01.2008 г., 0:33

Отново сама...

1.4K 0 4

 

И ето, че отново съм сама

в тоя мрак и тая тишина,

отново без радостта, без любовта,

изоставена на край света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти не си сама.Имаш си опрделено дарбата.Поздрави за стиха!
  • Чудесно си го написала.Както е казано в Библията "Никой не знае какво има у човека, освен духа,който живее в него."Поздравления!
  • Не се огорчавай!Кой човек е напълно завършен?Всеки е самотен вътре в себе си...Поздрави!
  • Миличка, сътворила си повече от прекрасен стих!
    Поздравявам те най-сърдечно и ще чакам с нетърпение следващото ти откровение!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...