14 янв. 2008 г., 00:33

Отново сама...

1.4K 0 4

 

И ето, че отново съм сама

в тоя мрак и тая тишина,

отново без радостта, без любовта,

изоставена на край света.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти не си сама.Имаш си опрделено дарбата.Поздрави за стиха!
  • Чудесно си го написала.Както е казано в Библията "Никой не знае какво има у човека, освен духа,който живее в него."Поздравления!
  • Не се огорчавай!Кой човек е напълно завършен?Всеки е самотен вътре в себе си...Поздрави!
  • Миличка, сътворила си повече от прекрасен стих!
    Поздравявам те най-сърдечно и ще чакам с нетърпение следващото ти откровение!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...