Отново сама...
И ето, че отново съм сама
в тоя мрак и тая тишина,
отново без радостта, без любовта,
изоставена на край света.
© Яна Георгиева All rights reserved.
Jan 14, 2008, 12:33 AM
Comments
Comments
-
-
Чудесно си го написала.Както е казано в Библията "Никой не знае какво има у човека, освен духа,който живее в него."Поздравления! -
Не се огорчавай!Кой човек е напълно завършен?Всеки е самотен вътре в себе си...Поздрави! -
Миличка, сътворила си повече от прекрасен стих!
Поздравявам те най-сърдечно и ще чакам с нетърпение следващото ти откровение!!!
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
