​​​ Съжаляваш
и казваш си „трябваше да опитам”,
и не довършваш...
В застой си...
Криеш се, криеш го...
Чудиш се „Това ти ли си?”,
„Трябва ли да потърсиш помощ от някого?”...
И тогава всичко започва наново...
Сънят се връща, разказва приказка за нещо неосъществимо.
Увлича те бавно и красиво...
Представя ти с детайли едно безвъзвратно минало...
Изпълнен целият от желание, ...