Съжаляваш
и казваш си „трябваше да опитам”,
и не довършваш...
В застой си...
Криеш се, криеш го...
Чудиш се „Това ти ли си?”,
„Трябва ли да потърсиш помощ от някого?”...
И тогава всичко започва наново...
Сънят се връща, разказва приказка за нещо неосъществимо.
Увлича те бавно и красиво...
Представя ти с детайли едно безвъзвратно минало...
Изпълнен целият от желание, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Чрез следното стихотворение се опитах да предам една малка част от вътрешните си преживания и трепети. Надявам се да докосне сърцата и на други читатели, които някога са изпадали в подобна ситуация. С нетърпение очаквам мнението Ви. ☺