​​​ Съжаляваш 

и казваш си „трябваше да опитам”,

и не довършваш...

В застой си...

Криеш се, криеш го...

Чудиш се „Това ти ли си?”,

„Трябва ли да потърсиш помощ от някого?”...

И тогава всичко започва наново...

Сънят се връща, разказва приказка за нещо неосъществимо.

Увлича те бавно и красиво...

Представя ти с детайли едно безвъзвратно минало...

Изпълнен целият от желание,

отдаваш се ти бавно,

и ето неочаквано ридание, 

изпълва те тъй трайно и незнайно.

И нещо плаче там отвътре,

усещаш болка и не можеш повече...

Но не се предаваш, нещо те зове.

сълзите капят и реката си тече...

Една частица неуморно ти повтаря

незабравимата история.

И виждаш, че понякога вратата се отваря,

но никога то не отговаря...

И ти си някъде там между двете граници,

съзирайки, че всичко е лъжа изплетена от добри измамници...

Една голяма болка те изпълва, 

изпитвана само от едната страна и накрая всичко се запълва...

​​​