6 oct 2009, 23:10

Отново ще живея...

  Poesía » Otra
580 0 0

Вятърът разплита червените ми коси,

а дъждът размива тежкия ми грим.

Не се крия от дъжда, само той ме обича.

Ледените капки в самота ме обличат.

 

Самотата е спасение за душата ми кристална.

След твоите лъжи тя стана на парченца.

Но вятърът ще отвее следите ти дълбоки,

дъждът ще ме погали, ще изтрие спомените твои.

 

Цяла нощ ще стоя, а луната ще ми свети.

Ще ми разказва истории на други като мен.

Щурците ще ми пеят песни за звездите.

Отново ще живея - щастлива и без теб.

06.08.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...