6 окт. 2009 г., 23:10

Отново ще живея...

581 0 0

Вятърът разплита червените ми коси,

а дъждът размива тежкия ми грим.

Не се крия от дъжда, само той ме обича.

Ледените капки в самота ме обличат.

 

Самотата е спасение за душата ми кристална.

След твоите лъжи тя стана на парченца.

Но вятърът ще отвее следите ти дълбоки,

дъждът ще ме погали, ще изтрие спомените твои.

 

Цяла нощ ще стоя, а луната ще ми свети.

Ще ми разказва истории на други като мен.

Щурците ще ми пеят песни за звездите.

Отново ще живея - щастлива и без теб.

06.08.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...