6.10.2009 г., 23:10

Отново ще живея...

579 0 0

Вятърът разплита червените ми коси,

а дъждът размива тежкия ми грим.

Не се крия от дъжда, само той ме обича.

Ледените капки в самота ме обличат.

 

Самотата е спасение за душата ми кристална.

След твоите лъжи тя стана на парченца.

Но вятърът ще отвее следите ти дълбоки,

дъждът ще ме погали, ще изтрие спомените твои.

 

Цяла нощ ще стоя, а луната ще ми свети.

Ще ми разказва истории на други като мен.

Щурците ще ми пеят песни за звездите.

Отново ще живея - щастлива и без теб.

06.08.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...