26 ago 2008, 15:52

Отново заедно

  Poesía
963 0 4

Преглътнах те любовно неузряла

и повлякоха ни бурните течения.

Реши, че много е, което си ми дала

и гмурна се във низ от приключения.

 

А аз останах в празната ни стая,

подреждайки разхвърляните спомени.

Но вярвах и не спирах да гадая,

кога от обич пак ще бъдем водени.

 

Сега разкайваш се за свойте прегрешения.

Добре дошла във наш'то старо ложе.

Ненужни са досадни извинения.

Дочаках те! Благодаря ти, Боже!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...