26 ago 2008, 15:52

Отново заедно

  Poesía
959 0 4

Преглътнах те любовно неузряла

и повлякоха ни бурните течения.

Реши, че много е, което си ми дала

и гмурна се във низ от приключения.

 

А аз останах в празната ни стая,

подреждайки разхвърляните спомени.

Но вярвах и не спирах да гадая,

кога от обич пак ще бъдем водени.

 

Сега разкайваш се за свойте прегрешения.

Добре дошла във наш'то старо ложе.

Ненужни са досадни извинения.

Дочаках те! Благодаря ти, Боже!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...