26 ago 2008, 15:52

Отново заедно

  Poesía
950 0 4

Преглътнах те любовно неузряла

и повлякоха ни бурните течения.

Реши, че много е, което си ми дала

и гмурна се във низ от приключения.

 

А аз останах в празната ни стая,

подреждайки разхвърляните спомени.

Но вярвах и не спирах да гадая,

кога от обич пак ще бъдем водени.

 

Сега разкайваш се за свойте прегрешения.

Добре дошла във наш'то старо ложе.

Ненужни са досадни извинения.

Дочаках те! Благодаря ти, Боже!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...