26 ago 2008, 15:52

Отново заедно

  Poesía
954 0 4

Преглътнах те любовно неузряла

и повлякоха ни бурните течения.

Реши, че много е, което си ми дала

и гмурна се във низ от приключения.

 

А аз останах в празната ни стая,

подреждайки разхвърляните спомени.

Но вярвах и не спирах да гадая,

кога от обич пак ще бъдем водени.

 

Сега разкайваш се за свойте прегрешения.

Добре дошла във наш'то старо ложе.

Ненужни са досадни извинения.

Дочаках те! Благодаря ти, Боже!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...