26 авг. 2008 г., 15:52

Отново заедно

962 0 4

Преглътнах те любовно неузряла

и повлякоха ни бурните течения.

Реши, че много е, което си ми дала

и гмурна се във низ от приключения.

 

А аз останах в празната ни стая,

подреждайки разхвърляните спомени.

Но вярвах и не спирах да гадая,

кога от обич пак ще бъдем водени.

 

Сега разкайваш се за свойте прегрешения.

Добре дошла във наш'то старо ложе.

Ненужни са досадни извинения.

Дочаках те! Благодаря ти, Боже!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...