Преглътнах те любовно неузряла
и повлякоха ни бурните течения.
Реши, че много е, което си ми дала
и гмурна се във низ от приключения.
А аз останах в празната ни стая,
подреждайки разхвърляните спомени.
Но вярвах и не спирах да гадая,
кога от обич пак ще бъдем водени.
Сега разкайваш се за свойте прегрешения.
Добре дошла във наш'то старо ложе.
Ненужни са досадни извинения.
Дочаках те! Благодаря ти, Боже!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
