7 jul 2015, 16:23

Отново загубена...

Poesía » De amor

723 0 0

Пак се загубих, за бога...
Нима не ми стигна тъгата?
След тебе остава тревога...
Как да се пазя... горката?!

Няма начин да тръгна напред
след като минало тича след мене...
И безразличие срещам навред...
Останах загубена в нашето безвремие...

И нямам и място в средата,
щом пътя е грешен отлично.
На къде ли върви самотата,
защото искам да тръгна различно...

6/7/15

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0