Jul 7, 2015, 4:23 PM

Отново загубена...

Poetry » Love

719 0 0

Пак се загубих, за бога...
Нима не ми стигна тъгата?
След тебе остава тревога...
Как да се пазя... горката?!

Няма начин да тръгна напред
след като минало тича след мене...
И безразличие срещам навред...
Останах загубена в нашето безвремие...

И нямам и място в средата,
щом пътя е грешен отлично.
На къде ли върви самотата,
защото искам да тръгна различно...

6/7/15

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0