21 mar 2023, 15:05

Отплата

  Poesía
354 0 0

Кой не иска топлина, любов, уют...

топла гозба, къшей хляб във скут.

Нежна песен и спокойна реч...

щурчов звън, скъп поздрав отдалеч.

 

Под небесен купол кротко да заспи

дорде ден денува и го издържи.

Да посрещне изгрев с влюбено сърце

и помилва цвете с двете си ръце.

 

Кой не иска чистата любов,

да го срещне млад и превърне го в Бог.

С мощни сили обич да дари

на девойка, момък, кому принадлежи.

 

А кога слънце грейне в пролетни зори

дърво плодно в двори посади.

Дом с мишците си яки съгради

срещу бури страшни и беди.

 

Кой не иска, в този свой живот

да израсне мъдър, да преброди брод.

Да издигне мост над земните си дни

кога дойде време, сам да извърви.

 

Вси копнеем за щастлив живот

без тегло от собствений хомот.

Ала в друг порядък случват се нещата

с друг сценарий и всекиму отплата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...