Отплата

Кой не иска топлина, любов, уют...

топла гозба, къшей хляб във скут.

Нежна песен и спокойна реч...

щурчов звън, скъп поздрав отдалеч.

Под небесен купол кротко да заспи

дорде ден денува и го издържи.

Да посрещне изгрев с влюбено сърце

и помилва цвете с двете си ръце.

Кой не иска чистата любов,

да го срещне млад и превърне го в Бог.

С мощни сили обич да дари

на девойка, момък, кому принадлежи.

А кога слънце грейне в пролетни зори

дърво плодно в двори посади.

Дом с мишците си яки съгради

срещу бури страшни и беди.

Кой не иска, в този свой живот

да израсне мъдър, да преброди брод.

Да издигне мост над земните си дни

кога дойде време, сам да извърви.

Вси копнеем за щастлив живот

без тегло от собствений хомот.

Ала в друг порядък случват се нещата

с друг сценарий и всекиму отплата.