31 dic 2008, 10:59

Отпреди

  Poesía
973 0 2
Издигащият се в небесата феникс
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама...
Болка, вина и въпросът за моите неща,
разкъсва бавно парче по парче сладката тишина...
Проклет от дявола...
Никога няма да опозная радостта...
Една жена, красива като пролетта, есента, зимата и ярката луна,
дванадесет месеца без сън през нощта,
мисълта, която изченала е отдавна от моята глава,
те срива и изчезва за теб представата за света...
Виждаш само една цветна точка светлина,
която те връща обратно, там в деня,
където държеше я лудо влюбен за ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отначалото , та чаааак до края го караш на една и съща рима.На мен ми беше малко сухо за четене, но какво ли разбирам аз.
  • Горе долу те разбрах , но не напълно какво имаш предвид

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....