Отпреди
970
0
2
Издигащият се в небесата феникс
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама...
Болка, вина и въпросът за моите неща,
разкъсва бавно парче по парче сладката тишина...
Проклет от дявола...
Никога няма да опозная радостта...
Една жена, красива като пролетта, есента, зимата и ярката луна,
дванадесет месеца без сън през нощта,
мисълта, която изченала е отдавна от моята глава,
те срива и изчезва за теб представата за света...
Виждаш само една цветна точка светлина,
която те връща обратно, там в деня,
където държеше я лудо влюбен за ръка...
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама...
Болка, вина и въпросът за моите неща,
разкъсва бавно парче по парче сладката тишина...
Проклет от дявола...
Никога няма да опозная радостта...
Една жена, красива като пролетта, есента, зимата и ярката луна,
дванадесет месеца без сън през нощта,
мисълта, която изченала е отдавна от моята глава,
те срива и изчезва за теб представата за света...
Виждаш само една цветна точка светлина,
която те връща обратно, там в деня,
където държеше я лудо влюбен за ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Андреев Всички права запазени
