Dec 31, 2008, 10:59 AM

Отпреди

Poetry

966 0 2

Издигащият се в небесата феникс
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама...
Болка, вина и въпросът за моите неща,
разкъсва бавно парче по парче сладката тишина...
Проклет от дявола...
Никога няма да опозная радостта...
Една жена, красива като пролетта, есента, зимата и ярката луна,
дванадесет месеца без сън през нощта,
мисълта, която изченала е отдавна от моята глава,
те срива и изчезва за теб представата за света...
Виждаш само една цветна точка светлина,
която те връща обратно, там в деня,
където държеше я лудо влюбен за ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

БезликКомик (Нечарм)

Отначалото , та чаааак до края го караш на една и съща рима.На мен ми беше малко сухо за четене, но какво ли разбирам аз.

2009-06-18T05:17:28+03:00
Atmosphere (Светлозар Андреев)

Горе долу те разбрах , но не напълно какво имаш предвид

2008-12-31T16:03:36+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0