20 feb 2008, 11:03

Отпуск от любов

  Poesía
979 0 1
Имам  болест стара,
мислех си, че е умряла.
Търся хапче в душата,
за химията непознато.   Опитах, приятели, да изпия,
не става... не с таз  магия.
Явно не съм магьосник...
пиша нов въпросник.Става ли виртуално, нереално?
Заплетох се в паяжини.
Паяк без очи и крайници ставам.
Не искам друг да заразявам.   Става ли с работа да се лекувам?
Опит първи... пак кърви.
Опит втори... грешка, няма да повторя,
и това не става, ще го забравя.   Има някъде хапче за това...
явно не ми провървя.
Искам отпуск...
от себе си да се отдалеча.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно си предал емоцията на мнозина "пеперуди"...
    Какво да се прави!? Природа...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....