Feb 20, 2008, 11:03 AM

Отпуск от любов

  Poetry
976 0 1
Имам  болест стара,
мислех си, че е умряла.
Търся хапче в душата,
за химията непознато.   Опитах, приятели, да изпия,
не става... не с таз  магия.
Явно не съм магьосник...
пиша нов въпросник.Става ли виртуално, нереално?
Заплетох се в паяжини.
Паяк без очи и крайници ставам.
Не искам друг да заразявам.   Става ли с работа да се лекувам?
Опит първи... пак кърви.
Опит втори... грешка, няма да повторя,
и това не става, ще го забравя.   Има някъде хапче за това...
явно не ми провървя.
Искам отпуск...
от себе си да се отдалеча.    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно си предал емоцията на мнозина "пеперуди"...
    Какво да се прави!? Природа...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...