11 abr 2021, 22:41

Отпуска

960 1 2

От живота взех си отпуска -

отпуснах се,

напих се и напуших се;

Между сега и после

лутам се;

Без срам признавам си -

изгубих се..

Пак вървя

по парапети

и залитам,

с пируети

и заливам

си сърцето

с обещания

невзети - 

подаяния

от тези,

чийто камък е перце -

хвърлят го, и той полита

със най-лекия ветрец;

А на мене ми оставиха

проскубани криле;

 

Анатема за думите ви -

хвърлени - трохи за гълъби;

Глуха съм – мълчете!

Приберете си ръцете!

От ласкателства пестете!

Закопчайте джобовете!

Мен това не ме вълнува...

На храна за чуждо его,

веч не ще да се преструвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много категорично и истинско, съпроводено с мъничко тъга, но силата на духа,ще я превъзмогне! Честита Цветница!
  • Бях забравила "онова", което препуска по редовете ти, то те прави толкова отличима, но не само върху листа...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...