Отпуска
От живота взех си отпуска -
отпуснах се,
напих се и напуших се;
Между сега и после
лутам се;
Без срам признавам си -
изгубих се..
Пак вървя
по парапети
и залитам,
с пируети
и заливам
си сърцето
с обещания
невзети -
подаяния
от тези,
чийто камък е перце -
хвърлят го, и той полита
със най-лекия ветрец;
А на мене ми оставиха
проскубани криле;
Анатема за думите ви -
хвърлени - трохи за гълъби;
Глуха съм – мълчете!
Приберете си ръцете!
От ласкателства пестете!
Закопчайте джобовете!
Мен това не ме вълнува...
На храна за чуждо его,
веч не ще да се преструвам.
© Доротея All rights reserved.
