Отпуска

NorwenaAldren (Доротея)
87 210

11.04.2021 г., 22:41 ч.

Поезия » Свободен стих

456 1 2

От живота взех си отпуска -

отпуснах се,

напих се и напуших се;

Между сега и после

лутам се;

Без срам признавам си -

изгубих се..

Пак вървя

по парапети

и залитам,

с пируети

и заливам

си сърцето

с обещания

невзети -

подаяния

от тези,

чийто камък е перце -

хвърлят го, и той полита

със най-лекия ветрец;

А на мене ми оставиха

проскубани криле;

Анатема за думите ви -

хвърлени - трохи за гълъби;

Глуха съм – мълчете!

Приберете си ръцете!

От ласкателства пестете!

Закопчайте джобовете!

Мен това не ме вълнува...

На храна за чуждо его,

веч не ще да се преструвам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2021-04-25T16:15:30+03:00

Много категорично и истинско, съпроводено с мъничко тъга, но силата на духа,ще я превъзмогне! Честита Цветница!
written-springs (А.Д.)

2021-04-14T11:02:39+03:00

Бях забравила "онова", което препуска по редовете ти, то те прави толкова отличима, но не само върху листа...