11 апр. 2021 г., 22:41

Отпуска

955 1 2

От живота взех си отпуска -

отпуснах се,

напих се и напуших се;

Между сега и после

лутам се;

Без срам признавам си -

изгубих се..

Пак вървя

по парапети

и залитам,

с пируети

и заливам

си сърцето

с обещания

невзети - 

подаяния

от тези,

чийто камък е перце -

хвърлят го, и той полита

със най-лекия ветрец;

А на мене ми оставиха

проскубани криле;

 

Анатема за думите ви -

хвърлени - трохи за гълъби;

Глуха съм – мълчете!

Приберете си ръцете!

От ласкателства пестете!

Закопчайте джобовете!

Мен това не ме вълнува...

На храна за чуждо его,

веч не ще да се преструвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много категорично и истинско, съпроводено с мъничко тъга, но силата на духа,ще я превъзмогне! Честита Цветница!
  • Бях забравила "онова", което препуска по редовете ти, то те прави толкова отличима, но не само върху листа...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...