valqka (Валентин Василев)
515 2124
5 nov 2015, 16:00

Отражение 

  Poesía
347 0 3

 

 

 

Писна ми да описвам

красотите на есента,

багри разни да измислям

за фон на жълтите листа.

Тя и без мен си е красива,

не оспорвам - то е факт.

Аз себе си да видя искам,

като в огледало ...

какъв е този поглед благ,

той ли косите просребрява

или както казват,

те го облагородяват ...?

Доста кал в живота си изгазих -

предателства, преходи, промени

и никога не се предадох,

дори душа, когато не оставаше

да поема в мене ...

А сега - виж се само,

така ме гледаш милостиво -

затуй ли се остарява бавно,

заради есента ... на живо?

Хайде, наежи се като млад!

Болежките не позволяват, а?

Хм, съдба! Те са на този свят,

за другия се троши огледалото ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Цвети, Карина, Валери, Солвейг, Мисана, благодаря сърдечно! Най-топли поздрави от мен!
  • Да, големият въпрос е, можем ли да устоим на промените. Или още по-точно казано: можем ли въшно да се променяме така, че да си оставаме вътрешно все същите...?! Поздравление, Вальо - замисляшщо пишеш!
  • Хареса ми!Пътят винаги е променлив.А за болежките-няма проблем,само изчакайте малко и те минават.А после......и пак се погледнете в огледалото.
Propuestas
: ??:??