Отражение
Писна ми да описвам
красотите на есента,
багри разни да измислям
за фон на жълтите листа.
Тя и без мен си е красива,
не оспорвам - то е факт.
Аз себе си да видя искам,
като в огледало ...
какъв е този поглед благ,
той ли косите просребрява
или както казват,
те го облагородяват ...?
Доста кал в живота си изгазих -
предателства, преходи, промени
и никога не се предадох,
дори душа, когато не оставаше
да поема в мене ...
А сега - виж се само,
така ме гледаш милостиво -
затуй ли се остарява бавно,
заради есента ... на живо?
Хайде, наежи се като млад!
Болежките не позволяват, а?
Хм, съдба! Те са на този свят,
за другия се троши огледалото ...
© Валентин Василев All rights reserved.
