valqka (Валентин Василев)
517 2126
5.11.2015 г., 16:00 ч.

Отражение 

  Поезия
312 0 3

 

 

 

Писна ми да описвам

красотите на есента,

багри разни да измислям

за фон на жълтите листа.

Тя и без мен си е красива,

не оспорвам - то е факт.

Аз себе си да видя искам,

като в огледало ...

какъв е този поглед благ,

той ли косите просребрява

или както казват,

те го облагородяват ...?

Доста кал в живота си изгазих -

предателства, преходи, промени

и никога не се предадох,

дори душа, когато не оставаше

да поема в мене ...

А сега - виж се само,

така ме гледаш милостиво -

затуй ли се остарява бавно,

заради есента ... на живо?

Хайде, наежи се като млад!

Болежките не позволяват, а?

Хм, съдба! Те са на този свят,

за другия се троши огледалото ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цвети, Карина, Валери, Солвейг, Мисана, благодаря сърдечно! Най-топли поздрави от мен!
  • Да, големият въпрос е, можем ли да устоим на промените. Или още по-точно казано: можем ли въшно да се променяме така, че да си оставаме вътрешно все същите...?! Поздравление, Вальо - замисляшщо пишеш!
  • Хареса ми!Пътят винаги е променлив.А за болежките-няма проблем,само изчакайте малко и те минават.А после......и пак се погледнете в огледалото.
Предложения
: ??:??