16 abr 2016, 23:24

Отражение

  Poesía
2.3K 3 27

                                     Отражение

 

Времето не лекува.

Лекуват черните очила.

Лекуват дългите улици.

Лекува нощта прекарана с друг.

Лекуват познатите и непознати 

облечени в мъгла.

Лекува чадърът скрил дъжда.

Лекуват облаците, вятърът.

А времето...

Времето тече някъде.

Времето отминава.

Времето не лекува.

 

                                                   Написано по  романа прочетен

                                                     и препрочитан от всички нас.

                                                            15. април, 2016

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Порчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...