plamen-p (Пламен Порчев)
79 506
16 abr 2016, 23:24

Отражение 

  Poesía
1744 3 27

                                     Отражение

 

Времето не лекува.

Лекуват черните очила.

Лекуват дългите улици.

Лекува нощта прекарана с друг.

Лекуват познатите и непознати 

облечени в мъгла.

Лекува чадърът скрил дъжда.

Лекуват облаците, вятърът.

А времето...

Времето тече някъде.

Времето отминава.

Времето не лекува.

 

                                                   Написано по  романа прочетен

                                                     и препрочитан от всички нас.

                                                            15. април, 2016

 

© Пламен Порчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мъдро! Поздравления, Пламка!
  • Благодаря!
  • Замислящо... Поздравления!
  • Благодаря за стиха!
    Опит за ямб в рамка на „танка“ по „Отражение“ на plamen-p (Някой) :

    Да се твърди, че
    времето лекува, е
    навярно, за да

    се надеждата, че то
    лекува, насърчава...
  • Йей, това много ми хареса!
  • Права сте Йоанна Вечността е безвремие, но нека поглеждаме, понякога и от другата страна.
  • Все пак сме в България - Демокрацията и тук съществува - но не се практикува....дали да не изчакаме, в модерното ни правораздаване да се самосезира?
  • Дали да не сезирам прокуратурата?
  • Йоана може всеки да обърка - позовахте се на правилната "поправка"
  • Госпожо Първанова, вярно, изтървах хронологията , , но пледирам за "невиновност" , защото Йоана обърка гладката ми мисъл и стройните ми разсъждения , а Валери Димитров направо ме извади от релси, като ме разконспирира.
    Господин Димитров,все още не мога да се съвзема от нокдауна, който ми нанесохте с разкритието си... Ще отида още веднъж да си наплискам лицето. Не бързайте да броите до десет.
  • възхитата е от простотата на решението /изказана от дете/ , което обикновено при възрастните е възприемано като сложно.....Следете хронологията господин Порчев.
  • Дон Корлеоне е бил мъдър човек, но не разбрах какво е казал с възхита - това за детето или това за времето?
    Йоана, обърка ме. Преди всичко ми беше ясно... Сега...
  • Това е и казал Дон Корлеоне с възхита...
  • Вечността не се състои от време... Времето се състои от вечност... Ако нямаше вечност, нямаше да има какво да разделяме (просто мнение) Красив текст!
  • Устата на децата казват само истината.
  • "Като от устата на дете!" както е казано в един роман..
  • Добре, след като времето отминава - значи се движи. Вечността, безспорно е време. Следователно се движи. След като се движи - значи ще отмине. Интересно накъде?
    И още - Безспорно е , че цялото се състои от съставни части.Вечността се състои от време. Времето от часове, часовете от минути, минутите от секунди. Следва, че вечността се състои от секунди. След като секундата е съставна част от вечността, няма как да се сложи знак на равенство между нея и вечността, от което следва, че секундата не би могла да бъде "цяла бечност".
    "Самата вечност" е друго понятие.
    Само как го докарах, нали?
  • Според това: "Времето отминава" - няма как да е самата вечност, но пък би могла да бъде "цяла вечност" наистина
  • Вик от вечността... Или самата вечност.
  • Какво ли е "секунда" във Времето?!
  • За секунда съжалих, че попитах.
    Нищо... Ще попитам пак, но на 10-ти май. Няма да чакам 19-ти февруари.
  • Да, госпожо Първанова, прочетох стихотворението от линка. Хареса ми. Явно мъдрите думи цитирани в послеписа ми не сте ги чули от мен.
    Ще ми кажете ли от кого са?
  • Господин Порчев, в съгласие с вашия П.П./това не са Вашите инициали/ е началото на едно мое старо стихотворение
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/ubij-me-obicham-te-ne-mi-dreme
  • Добре дошли в страничката на "Отражение"!
    Мислех, че алкохолът също лекува, но уви!..
    Владимир Владимирович, не е лошо по-честичко да се замисляме.
    Госпожо Първанова, човек така е устроен, че забравя. Така погледнато може да се каже, че времето лекува.
    Не съм живял в бъчва, Младене,.. Просто преписах горните редове от един роман, който всички четем и препрочитаме ежедневно. Е, за някои романът се оказва повест, за други новела... Важното е да не е кратък разказ.
    П.П. Вместо благодарност ще ви цитирам думите на един наистина мъдър човек - "Времето е в нас и ние сме във времето"
  • Хубав, замислящ стих!
  • Времето не лекува, но време трябва...време. Споделям!
  • "Казват - лекувало времето.
    Времето не лекува!
    Мъката, като жилите,
    с възрастта се подува..." /Емили Дикинсън/.

    В този фрагментарен поетичен текст съзирам чудесно продължение на темата подета от покойната велика поетеса. Всеки ред ми се струва познат до болка, защото съм стигал до подобни усещания. Такива автентични редове може да напише само човек живял дълго, като Диоген - в бъчвата на Самотата. Поздрав и заслужена висока оценка.
    П.П. Благодаря на автора за тази творба!
Propuestas
: ??:??