Отражение
Времето не лекува.
Лекуват черните очила.
Лекуват дългите улици.
Лекува нощта прекарана с друг.
Лекуват познатите и непознати
облечени в мъгла.
Лекува чадърът скрил дъжда.
Лекуват облаците, вятърът.
А времето...
Времето тече някъде.
Времето отминава.
Времето не лекува.
Написано по романа прочетен
и препрочитан от всички нас.
15. април, 2016
© Пламен Порчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
