Отражение
Времето не лекува.
Лекуват черните очила.
Лекуват дългите улици.
Лекува нощта прекарана с друг.
Лекуват познатите и непознати
облечени в мъгла.
Лекува чадърът скрил дъжда.
Лекуват облаците, вятърът.
А времето...
Времето тече някъде.
Времето отминава.
Времето не лекува.
Написано по романа прочетен
и препрочитан от всички нас.
15. април, 2016
© Пламен Порчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
