16.04.2016 г., 23:24

Отражение

2.3K 3 27

                                     Отражение

 

Времето не лекува.

Лекуват черните очила.

Лекуват дългите улици.

Лекува нощта прекарана с друг.

Лекуват познатите и непознати 

облечени в мъгла.

Лекува чадърът скрил дъжда.

Лекуват облаците, вятърът.

А времето...

Времето тече някъде.

Времето отминава.

Времето не лекува.

 

                                                   Написано по  романа прочетен

                                                     и препрочитан от всички нас.

                                                            15. април, 2016

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...