19 may 2018, 15:39

Отражение

  Poesía » Otra
1.2K 2 4

Събуждаш се намръщен

и плюеш утрото с омраза.

Животът, до кръв олющен,

със миро не те помаза.

Бурени по пътя ти цъфтяха

и бяла лястовица не видя.

Гарвани около теб летяха

предвещавайки смъртта.

Подритна и бездомника сакат,

на просяка не даде и комат.

Мрачен, живееш като скот

и казваш: "Това не е живот!"

А той е просто огледало

и само тебе отразява.

Какъв човек отвътре си,

това и той ти дава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...