19.05.2018 г., 15:39 ч.

Отражение 

  Поезия » Друга
697 2 5

Събуждаш се намръщен

и плюеш утрото с омраза.

Животът, до кръв олющен,

със миро не те помаза.

Бурени по пътя ти цъфтяха

и бяла лястовица не видя.

Гарвани около теб летяха

предвещавайки смъртта.

Подритна и бездомника сакат,

на просяка не даде и комат.

Мрачен, живееш като скот

и казваш: "Това не е живот!"

А той е просто огледало

и само тебе отразява.

Какъв човек отвътре си,

това и той ти дава.

© Юлиана Никифорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??