19 мая 2018 г., 15:39

Отражение

1.2K 2 4

Събуждаш се намръщен

и плюеш утрото с омраза.

Животът, до кръв олющен,

със миро не те помаза.

Бурени по пътя ти цъфтяха

и бяла лястовица не видя.

Гарвани около теб летяха

предвещавайки смъртта.

Подритна и бездомника сакат,

на просяка не даде и комат.

Мрачен, живееш като скот

и казваш: "Това не е живот!"

А той е просто огледало

и само тебе отразява.

Какъв човек отвътре си,

това и той ти дава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Никифорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...