Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
16 may 2008, 14:21

Отрезвително въпросително 

  Poesía » Otra
904 0 14
Hey you, don't tell me there's no hope at all!
Together we stand, divided we fall...
Pink Floyd

Дали ме обичаш, дали се излагаме?
С хъс ме събличаш, кат’ за последно си лягаме.
В какво ме въвличаш, вървим, или бягаме?
Страст гласно изричаш, но какво ли очакваме?

Има да чакаме, да се изчекваме,
oчи да плакнем и да се упрекваме.
Вървим назаде, или напредваме
с бързите влакове и празните чекове?

Живот ли живеем, или се разлагаме?
Горим или тлеем, или вече угасваме?
Ревем и се смеем, без глас се наказваме.
И пак ще се слеем, за  да се разпаднеме.

Има да падаме, да се разбиваме,
плавно ставаме, тръгваме, спираме.
Надежди влагаме, за ново издигане...
Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.

--
2006

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има нещо, което ме смущава в стиха ти, но в същото време именно то ми харесва. Може би е езикът. Много добър поет си.
  • Надежди влагаме, за ново издигане...
    Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.


    Изпълни душата ми...
  • Аз пък винаги съм твърдял, че всеки стих носи формата си! А стилът... това е човекът - да, ама Бюфон ша ма прощава! А и стил като етимология си е яка дума. Сещаш се за по-нататък.
    Че е интересна конструкцията - безспорно, ама щом и на мен ми идват 2-3 идей за 2-3 места, значи... абе просто искам да видя редакцията.
    А комента на Гоцева ме изкефи, нищо, че е малко отместен от въпросите и отговорите на стихото!
    Еваллата, Томич!
  • малко странно, но може би истинско
  • Мерси. Това беше експеримент. Просто исках да видя резултати. По-тъжни са от очакваното. Специално благодаря на Смешко и Вилдан, които са оставили по-адекватни коментари. Някои в очакванията си за не знам точно какво са забравили, че тук става въпрос за стиха, а не за стила.

    Аз лично много го харесвам, въпреки осрания втори ред. За съжаление не е лесно да римуваш по два пъти на ред и да запазиш някакъв смисъл, а тук съм запазил повече от просто някакъв смисъл. Не навсякъде де . Да не говорим, че втора и четвърта строфа са в друг стил. (И почват с последния глагол от първа и трета строфа). Демек, както Смешко каза, песен. По-сложна от на пръв поглед.

    Нищо де. Почвам пак с онова "което мога". Тоя осран ред ще гледам да го редактирам. И още един-два. Вече имам някакви идеи.

    ПП. Уважаема Гоцева, опасявам се, че абстрактността на вашия коментар е отвъд моите способости да проумея съдържащият се в него смисъл.

    ППП. Рени, как ша та намачкам като те видя следващия път...
  • Тома, когато не върви с вървене, просто трябва да се спре
    Толкова е просто
    Поздравче!
  • Кат за 2006 година горе-доле бива...Колкото и да съм утрепана от тежката седмица, си направих труда да преброя глаголите-33!!!
  • Това е провокация!
    Браво!
  • наистина различно...
  • Провокативен си, Тома, но това му е чара!
    Поздрав!
  • И аз се изненадах, но не може всичко е перфектно!
    И преди мен са казали, аз няма да повтарям...
    Има хубави моменти! Поздрави, Тома!
  • супер
  • Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.
    Прекрасно казано! Поздрави!
  • с първите два реда,автоматично те напсувах, че си "осрал песента"...

    надолу -...по бива...
    и...

    http://www.vbox7.com/play:4e7e504e
Propuestas
: ??:??